Лесно могат да се направят паралелите между банкирането по време на първия български (комунален) капитализъм и проблемите, довели до фалита на КТБ. „Комуналният капитализъм“ том ІІ „Движението на парите“ очертава тези паралели съвсем ясно.

Първо, институционална слабост на БНБ – органът на власт, натоварен със задачата да бъде безпристрастен, безстрастен, строг и безкомпромисен стожер на финансовата стабилност и допуснал сериозни слабости в изпълнението на тази задача. Второ, явна и скрита намеса на политиката в бизнеса, в банкирането, в регулацията и надзора на банкирането, в спасяването или не на банки и проекти. Трето, неспособност на банки да устоят на изкушението да отпускат вътрешни кредити, да заемат големи рискови експозиции, прехвърлящи границата на авантюризма. Четвърто, при фалит обществото в крайна сметка решава да разхвърли загубите върху всички, вместо върху пряко замесените и носещи, осъзнато или не, отговорност.

Тази книга безмилостно ясно показва колко вярно за България е старото клише, че общество, което не познава миналото си, е обречено да го повтаря.