© Ладислав Цветков

Година и половина, три правителства, масови протести, една фалирала банка. Погледнато през историята на КТБ, периодът между пролетта на 2013 г. до есента на 2014 г. е най-динамичният за нея. В рамките на тази година и половина се случват някои значими събития, които първо извеждат модела, добил популярност като “Кой”, на яве, показват неговата безгранична сила, а след това той се трансформира и преминава в нови измерения. В края на този период – есента на 2014 г., когато започва вторият мандат на Бойко Борисов, “Кой” не е разрушен, но вече е сменил играчите си.

Палачинката се обръща

В края на мандата на ГЕРБ настъпва разрив между властта и групата около КТБ (Василев-Пеевски – все още тандем). По същото време в страната се зараждат масови протести. Те започват извън София, от Сандански и Благоевград, постепенно обхващат другите градове и достигат до столицата. Поводът са високите сметки за ток от декември и януари, повежда се война срещу монополите (в лицето на РПТ-тата), словестната атака срещу тях от пеевските медии нажежава още повече ситуацията. Протестното недоволство се насочва към Бойко Борисов и ръководеното от него правителство на ГЕРБ. Иска се неговата оставка. Тя идва на 20 февруари.

За отношенията между Борисов и Пеевски/Василев лесно може да се съди по настроенията в TV7 и другите медии от обкръжението на депутата от ДПС. Ако допреди това те са хвалили всяка премиерска стъпка, то вече вестниците и електронните медии повеждат негативна кампания както срещу Борисов, така и срещу неговите министри. „TV7 е единствената телевизия, която непрекъснато правеше разследвания срещу властта… Вече трима министри не са си на постовете – на здравеопазването Стефан Константинов, на енергетиката Трайчо Трайков и зам.-министърката Гергана Павлова. Нашата позиция е кристално ясна от самото начало”, заявява изпълнителният директор на телевизията Николай Бареков пред ПИК и допълва: “Аз не виждам да има по-свободна телевизия от нашата.”

В деня на един от големите протести срещу управляващите гост в предаването на Люба Кулезич по TV7 е Цветан Цветанов. Непосредствено след това Кулезич е изгонена от телевизията с обвинението, че не спазва елементарните журналистически стандарти. “Не аз преобърнах палачинката. Не мога да я обърна за два часа. Не аз бях човекът в телевизията, който поддържа близки отношения с Бойко Борисов, не аз се радвах на есемесите му, нито пък съм получавала такива”, казва тя в своя защита в интервю пред Медиапул.

Аферата „Костинброд”

Отново TV7 е в центъра на едно събитие, което успява да повлияе на изборния резултат в предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013 г. Събитието стана известно като аферата „Костинброд”. В деня на размисъл, бившият водещ и настоящ евродепутат Николай Бареков се включва в жива връзка пред печатницата „Мултипринт” на общински съветник от ГЕРБ Цветан Бончев в Костинброд, докато прокурорите са вътре, и обявява, че изборите на следващия ден ще бъдат фалшифицирани.

Прокуратурата разпространява съобщение, в което казва, че “в складови помещения са открити над 350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини за гласуване в извънредните парламентарни избори на 12.05.2013 г.  До 08.05.2013 г. “Мултипринт” ООД е изпълнило задълженията си по договора с Министерския съвет за отпечатване на бюлетините за изборите и същите са превозени до областните администрации в страната. Откритите през нощта на 10.05.2013 г. бюлетини са извън тези количества. Бюлетините /общо 10 палета/ са поставени под засилена охрана.”

Мая Манолова внася сигнал в прокуратурата и се започва разследване. На бившия главен секретар на МС Росен Желязков е повдигнато обвинение в престъпление по служба заради това, че не е упражнил контрол върху отпечатването на бюлетините. Съдът му дава оправдателна присъда, а прокуратурата не обжалва.

Социолозите смятат, че в резултат на „Костинброд” ГЕРБ са загубили гласове на изборите. Аферата е определяна като най-близкото нещо до държавен преврат от новата история на България. Мащабната манипулация, извършена чрез медиите, контролирани от Пеевски и Цветан Василев, и с решаващата помощ на прокуратурата, промени радикално пъзела на властта в държавата.

Игра на едро

Групата около КТБ излиза от мандата на ГЕРБ с огромни активи, контрол върху няколко сектора от икономиката и дава заявка за цялата политическа власт. Въпреки че ГЕРБ е на първо място в изборите, партията не може да сформира правителство. Това правят БСП и ДПС, а за премиер е посочен Пламен Орешарски. Министрите в неговия кабинет минават през одобрението на Пеевски и Василев, съобщават източници, близки до събитията. Започва игра на едро, в която частни интереси играят от името на държавата.

Това включва овладяване на потоците на европейските пари и големите проекти. Фирми, близки до групата, си поделят изпълнението на водния цикъл, големите строителните и инфрастурктурни поръчки, подизпълнителството на Южен поток. Напълно е овладяна енергетиката.

Година по-късно, вече в изгнание и след скарването си с Пеевски, Цветан Василев разказва в интервю пред bTV от Виена как държавата е изцяло под контрола на Делян Пеевски: “Тези поръчки се разпределят основно през каналите на този човек… Този човек се изживява като властелин на държавата, няколко негови марионетки говорят от името на държавата. Те разпределят вече всички строителни обекти и проекти и това става публично”.

Кулминацията на това подчинение на държавата идва на 14 юни 2013 г., когато парламентът гласува избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. С този ход се цели затворяне на кръга на институционалната примка в сектор сигурност – информация, МВР, следствие, прокуратура. Събитието предизвиква масови сътресения в държавата – избухват протести, които в най-активните си периоди събират 30-35 хил. души.

Въпреки че Орешарски дълго време не се поддава на масовите скандирания за оставка, във властта започва да се генерира политическо напрежение между БСП и ДПС. Икономическо напрежение започва да се натрупва и между двамата партньори Василев и Пеевски. То идва основно по линията кредитор-длъжник и се случва още през есента на 2013 г. “Може да се каже, че тогава започнаха да прехвърчат първите искри”, казва самият Василев в интервю по bTV година по-късно.

В основата на конфликта са пари. Общите проекти са финансирани от КТБ и идва моментът, в който Цветан Василев настоява Пеевски да поеме половината ангажимент и да върне част от дадените средства. Това не само, че не се случва, а води до задълбочаване на конфликта между двамата.

Пак по това време Цветан Василев проявява и политически амбиции. Сред подкрепяните от него е Николай Бареков и партията му „България без цензура”. Бареков се явява за първи път на европейските избори през 2014 г. и заедно с коалиционните си партньори ВМРО, ЗНС и „Движение Гергьовден“ печели 10.66% от гласовете. По-късно Василев сам признава, че е финансирал създаването на Бареков като политически субект. 

Войната

Последният етап от този период е най-драматичен. Конфликтът между Пеевски и Цветан Василев става явен, а инструментите за атака го изваждат извън контрол. Чрез подставени лица и смяна на собствениците депутатът от ДПС успява да овладее голяма част от общите му с банкера бизнеси. Пеевски впряга държавните структури, над които има контрол, и започва война срещу Василев на всички фронтове – МВР, ДАНС, Прокуратура. Медиите на Пеевски изваждат КТБ на гилотината и я посичат. След натрапчиви внушения през вестниците и сайтовете, че банката е нестабилна, уплашените вложители се струпват пред офиситите и само няколко дни са необходими, за да обяви КТБ, че няма ликвидност.

Затварянето на банката съвпада с подаването на оставка от Пламен Орешарски. Следват отново избори, на които ГЕРБ печелят. На 6 ноември 2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ. На 7 ноември е сформирано второто правителство на Бойко Борисов.