© Надежда Чипева

Темата за мултиплексите не е масово популярна и макар да засяга всички крайни потребители, които гледат телевизия в България, тя остава в периферията на тяхното внимание. Може би една от причините е, че този сюжет е изпълнен с много детайли, техническа информация, сложни термини и лабиринт от съдебни поправки.

В същото време начинът, по който се случва цифровизацията на българския телевизионен пазар, е изключително важен и поучителен. Той е ясен пример за това как държавата, в лицето на правителството на Тройната коалиция, в последните месеци от своя мандат прави редица законови промени и форсира събитията, за да определи картата на телевизионния пазар за следващите години и проправи път към него на нов играч.

Централен герой в тази история е групата около КТБ – Цветан Василев с неговите тогавашни партньори Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева. От страна на държавата главните действащи лица са Сергей Станишев, неговият съветник Росен Карадимов, шефът на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков и всички депутати и министри, подкрепили законовите промени. Важна роля тук изиграва и конституционният съдия Георги Петканов, който бави едно решение на КС и с това мълчаливо действа в услуга на КТБ, насочила се към дигиталния ТВ пазар.

След вестниците идва телевизията

След като концентрира влияние и собственост на вестникарския пазар, тандемът Пеевски/Кръстева/Василев се насочи към електронните медии. След като купиха ТВ7 и ББТ, интересът им се фокусира върху нещо по-глобално – процеса на цифровизация на телевизионния и радио ефир.

През 2009 г. България се намира на прага на процеса на цифровизацията, в синхронизиране с европейското законодателство. От 2012 г. ефирът трябваше да се излъчва не аналогово, а дигитално (в последствие България не успя да изпълни задълженията си). Има два фактора, които играят важна роля в този процес. Единият са операторите на така наречените мултиплекси, където ще се качат телевизионните канали. Другият са антените, по които ще се предава сигналът. Групата около КТБ се насочи и към двете.

Но за разлика от вестниците, тук задачата е по-комплексна. Нужни са големи инвестиции, оценявани на 100-200 млн. евро. Процесът на дигитализация се следи изкъсо от Европейския съюз. Интерес към него имат международни инвеститори. Нужен е и законодателен гръб. Последното групата получава безусловно.

Изкупуването на антените

Още по соц-време държавата изгражда този естествен монопол от 800 наземни антени и станции за разпространение на радио и телевизионен сигнал в рамките на Българската телекомуникационна компания (БТК). Съоръженията са събрани в отделно направление на телекома – Национално управление “Радио- и тв станции” (НУРТС). През тези антени се разпространяват всички телевизии и радиа с национален обхват, т.е. обществените медии БНТ и БНР и двете най-големи телевизии “Нова телевизия” и bTV. Освен това НУРТС предоставя обектите си и за колокация на телекомите в страната, така че те да могат да поставят важни за тях клетки и станции и така да имат по-добър обхват. Тоест антените на НУРТС са ключова инфраструктура за пренос на съдържание. Освен това имат апетитни имоти като например телевизионната кула в Борисовата градина в София или кулата “Снежанка” до град Смолян в Родопите. Те са и идеалният “носител” на предстоящата дигитализация.

Въпреки това, след поредната смяна на частния собственик на БТК през 2007 г., когато инвестиционно звено на американската AIG купи компанията, телекомът има нужда да оптимизира дейността си и да събере пари за покриване на високата си задлъжнялост. Съответно решава да продаде НУРТС, като решението идва в предпоследната година от управлението на Тройната коалиция.

Първата договорена сделка за продажбата е с австрийската ORS, дъщерна на обществена телевизия в страната ORF. Компанията е изградила австрийската цифровизация. Проявява интерес към същата и в България, и съответно към НУРСТ. БТК и ORS се споразумяват за сделка през декември 2008 г. срещу непотвърдената официално сума от 80 млн. евро.

Три месеца по-късно обаче, през март 2009 г., сделката бива услужливо забавена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Тя излиза със становище, че се нуждае от още време да се произнесе по нея, защото започва “задълбочено проучване”. По същото време правителството на Тройната коалиция внася и гласува ключови законодателни промени, които нареждат играта за цифровизацията и за които България ще бъде осъдена от Европейската комисия през 2015 г. за нарушаване на три европейски директиви.

Държавата в услуга

Забавянето от страна на КЗК и законовите промени се случват в един и същи момент – пролетта на 2009 г. Правителството на Станишев на бърз ход предлага, а парламентът гласува, изменения в Закона за електронните съобщения и Закона за радиото и телевизията. Сред промените са три ограничения, които автоматично оставят някои играчи извън борда (вкл. и ORS).

Според едната промяна само две предприятия – едно на първи и едно на втори етап от процеса на цифровизация, могат да получат честоти за цифрово разпръскване, т.е. да изградят т. нар. мултиплекси. С втората промяна се забранява спечелилите конкурсите за мултиплексите да изграждат собствени електронни съобщителни мрежи, т.е. свои антени. Също така операторите на мултиплекси, които имат телевизии, включително в други държави и свързани с тях лица, нямат право да участват в конкурсите за мултиплексите.

Срещу тези промени депутати от опозицията сезират Конституционния съд. Съдът се съгласява с някои от претенциите на депутатите и обявява, че са в нарушение на конституцията и излиза със следното решение:

Обявява за противоконституционни чл. 48, ал. 5 от Закона за електронните съобщения, (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; редакция бр. 17 от 2009 г.), създаден с § 5а, ал. 1 в частта му “една” и “едно”, като отхвърля искането в останалата част на този текст, създаден с § 77 от Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (редакция, ДВ, бр. 17 от 2009 г.).

Чл. 48, ал. 5 от ЗЕС гласи:

Предприятие или свързано с него лице по смисъла на Търговския закон, на което е издадено разрешение за позлване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъщестяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, няма право да изгражда електронна съобщителна мрежа за радио и телевизионни програми. 

Второто нарушение на Конституцията според КС е:

В рамките на една процедура по чл. 48, ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията ипределя едно предприятие, на което издава разрешение за позлване на индивидуално определения ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъщестяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват съобразно предвиденото в Първия етап от Плана за въвеждане на назаемно цифрово радиоразпръскване (DVB-T) в Република България, приет от Министерски съвет. 

Тоест КС приема, че ограничението само по едно дружество да стане оператор, съответно на две и три цифрови мрежи от първия и втория етап на цифровизацията, е в нарушение на Конституцията.

Решението на КС е обявено в деня, в който КРС избира операторите, а до публикуването му в ДВ и влизането му в сила ще мине поне седмица. Тоест решението не може да влезе в задна дата.

Отговорник по делото е Георги Петканов, който според източници на “Капитал” умишлено е бавил решението по него.

Разчистване на терена

Така Тройната коалиция всъщност директно отстранява ORS от играта за НУРТС и мултиплексите, за което последната ще се оплаче пред Европейската комисия, и в същото време прави НУРТС единствената мрежа, през която може да се реализира цифровизацията. 

По същото време правителството прави още една промяна, свързана с телевизионния пазар. През първите три години от мандата на Тройната коалиция ресорната КРС непрекъснато блокира всякакви опити за раздаването на нови ефирни честоти с мотива, че пазарът трябва да премине към цифровизация. Сега, няколко месеца преди изтичането на мандата, покрай законовите промени по дигитализацията, парламентът изведнъж отпушва и ефирния пазар, а КРС на бърза скорост съставя правила за нови конкурси. Причината е, че с раздаването на ефирни честоти държавата допуска нови телевизионни канали, които след това да преминат към дигиталния режим. Без изненади сред телевизиите, които няколко месеца след това получават аналогови честоти в цялата държава (в близо 60 града), е TV7.

Паралелно с това, през март-април 2009 г., КРС скоростно провежда конкурсите и раздава разрешителните за мултиплексите на две току-що регистрирани компании, зад които прозира интересът на Василев, Кръстева и Пеевски. Но за това след малко.

Каква е връзката на КТБ с антените

Логично през септември 2009 г., когато проучването на КЗК още няма резултат, но ограничаващото законодателство вече е прието, ORS се отказват от сделката.

Компанията обаче се появява отново на сцената само няколко месеца по-късно, когато на власт вече е кабинетът Борисов 1. Завръщането на ORS обаче вече е и с партньор-посредник – българското дружество “Инкомс телеком холдинг”, зад чийто гръб финансово седи КТБ.

Представител на “Инкомс телеком” е Петър Танков, който има редица проекти с Цветан Василев и КТБ. Банката е финансираща и при приватизационната сделка за самото дружество “Инкомс”.

Цветан Василев също признава, че ще финансира сделка през банката, тъй като си е “партнирал” и преди с “Инкомс телеком”. Пред “Капитал” тогава Василев потвърждава, че ще “финансира половината от договорената цена, но не каза каква ще е тя”.

Така се доказват циркулиращите от пролетта на 2009 г. предположения в политическите и бизнес среди, че реално сделката за НУРТС е спряна заради интереса на кръга Кръстева/Пеевски/Василев.

В крайна сметка така и не се стига до нова сделка с ORS. Сделка има през април 2010 г.,  но с кипърската офшорка Mancelord Limited, която купува 50% от НУРТС от БТК. Представител на офшорката в България е “Бромак”, еднолична собственост на Цветан Василев, чрез което той е и мажоритарен акционер в КТБ. За произхода на капиталите на Mancelord тогава Василев казва, че това са “хора без доверие на банки и фондове, които инвестират в идея”.

От доклада на временната парламентарна комисия за разследване на КТБ сега става ясно, че Mancelord Limited е получавала индиректно пари от КТБ. Например през 2012 г. Никкомерс 01 ЕООД, свързано с банката и неин кредитополучател, е дало 10.2 млн. евро заем на Mancelord в същия ден, в който самото то е получило парите като кредит от КТБ.

В интервю за вестник “Пари” месец по-късно Василев заявява, че по сделката за НУРТС консултира инвестиционен фонд. “Убедил съм доста хора да инвестират в това нещо. Мои познати отвън, които знаят възможностите ми.” Изданието уточнява, че инвеститорът ще плати придобиването на 50% от НУРТС (стойността на сделката е около 50 млн. евро), а за развитието на мрежата ще се търси кредитиране. Също така той още тогава допуска, че КТБ може да е банката, която да финансира НУРТС, като казва: “Това е още един проект, който би минал през банката, което е мой личен интерес.”

Година по-късно, през 2011 г., отново с посредничеството на Василев, дубайската офшорка Bluesat Partners купува останалите 50% от НУРТС. Тази втора сделка Василев коментира така: “Можеше и аз да изкупя дела за компанията, която представлявам, но моите клиенти прецениха, че е по-добре да има разпределение на риска в инвестицията”.

На практика Василев взима контрол над НУРТС още през 2010. Тогава за изпълнителен директор на дружеството е назначен Емил Атанасов, който дълги години е работил в структурите на Василев. Атанасов е бил една година зам.-председател на Комисията за финансов надзор (2009-2010 г.), от 1996 г. до 2001 г. е бил председател на съвета на директорите и изпълнителен директор на “Фина С” (свързано с КТБ), а от 1993 до 1996 г. е бил главен дилър в “Бромак” и “Фина С”. След сделката с Bluesat за втори изпълнителен директор на НУРТС е назначен бивш кадър на КРС Свилен Попов, като Попов и Атанасов биват ограничени да управляват само заедно и да не могат да сключват сделки над 100 хил. евро без решението на целия съвет на директорите на компанията.

Това обаче не означава, че “клиентите” или който и да стои формално зад Bluesat, са взели от контрола на КТБ в НУРТС. Напротив, веднага след сделката с Bluesat, НУРТС тегли 40 млн. евро кредит от КТБ, както прогнозира година по-рано Василев. Кредитът е рефинансиран през 2012 г. с корпоративни облигации, част от които са записани отново от КТБ. Така реално парите за НУРТС винаги са идвали от КТБ, просто са сменяли формата под която са излизали от банката.

На ред са мултиплексите

През 2009 г. КРС обявява конкурсите и избира операторите на мултиплексите за двата етапа на цифровизацията. Победителите са “Тауърком” и “Хану про България”. И зад двете уж чужди компании обаче личи КТБ-нишката, а събитията през последвалите месеци и години го потвърждават.

“Тауърком” получава разрешение да изгради два от шестте бъдещи мултиплекса, които ще разпространяват цифрово частните телевизионни канали в страната. По време на конкурса от 2009 г. “Тауърком” се води официално чешка компания, не свързана с български инвеститори. Да, но лицето, което представлява чешкия собственик – българинът Божидар Миладинов, реално представлява и един от инвеститорите в НУРТС – Mancelord Limited, заедно с компанията на Василев “Бромак”. Двете събития – конкурсът на КРС от 2009 г. и сделка за НУРТС от 2010 г., ги дели една година, така че няма как КРС да е видяла тази свързаност. В същото време обаче регулаторът е можел да види, че Миладинов се появява в не малко компании около КТБ като счетоводната кантора, изготвяща повечето финансови отчети на групата – “Финансово консултиране”, и фирмите “Интерхотели” и “Бургас мийт”, получавали финансиране от банката (според доклада на временната парламентарна комисия за разследване на фалита на КТБ).

Любопитен е и фактът, че българкото дружество на чехите е основано от управител на завод “Електроника” – Божидар Банков, който по това време все още е под контрола на “Инкомс телеком холдинг” и “АГП Дивелопмънт”. Капиталът за учредяването на “Тауърком България” пък е бил внесен в КТБ.

Година, след като получават лиценза за мултиплексите, чехите продават “Тауърком България” на НУРТС (със заем от КТБ) при договарянето на сделкара между БТК и Mancelord. Така че групата на КТБ взима двата от шестте мултиплекса почти официално още през лятото на 2010 г.

Същата “Инкомс”-КТБ нишка личи и при учредяването на другия ключов играч в цифровизацията – “Хану про България”.  През 2009 г. то получава от КРС разрешение да изгради останалите три мултиплекса за разпространение на частни телевизии, а година по-късно и последния шести мултиплекс за дигиталното разпръскване на обществените медии – БНТ и БНР.

“Хану про” се учредява от неизвестна дама Цветелина Костадинова на адреса на завод “Електроника” в столичния квартал Слатина. Капиталът за учредяването също е внесен в КТБ. След това компанията бива прехвърлена на латвийската компания “Хану про”, която ще й бъде официален собственик поне до 2012 г. Акциите на българското дружество обаче се преобразуват в акции на преносител и така след декември 2009 г. на практика не е ясно кой е дейсвителният собственик на компанията, защото не е ясно у кого физически са ценните книги.

През лятото на 2010 г. латвиецът Гинтарс Кавацис, мениджър на “Хану про”, потвърждава в интервю, че компанията е все още латвийска, но и заявява, че за да може тя да изпълни ангажимента си за изграждането на четирите мултиплекса, ще използва вече изградената мрежа на НУРТС или по-точно половината от обектите й.

Така през лятото на 2010 г., т.е. една година след като КРС и “Тройната коалиция” раздават картите за цифровизацията, действително тя се концентрира в НУРТС – дружеството вече е договорило придобиването на “Тауръком” (2 мултиплекса) и ще “износи” на своите антени 4-те мултиплекса на “Хану про”.

По същото време вече същесвуват слухове в българските бизнес среди, че “Хану про” и “Тауърком” ще се сливат. Изпълнитлнят директор на “Мобилтел” Андреас Майерхофер заявява публично, цитиран от mediapool.bg, “че има опасност всички платформи за цифрово радиоразпръскване у нас – т.нар. мултиплекси, да отидат в неофициално свързани компании и пазарът да се монополизира”. Той коментира и гореспоменатото потенциално сливане на “Хану про” и “Тауърком”.

В крайна сметка през 2012 г. “Хану про” изненадващо прехвърля трите си лиценза за частни мултиплекси на HD Media Services, а през 2015 Цветан Василев лично признава, че “Хану про”, в последствие преименувано на “Фърст диджитал”, е сред активите, финансирани от КТБ. След фалита на банката, за да запази някои от “активите й”, както ги нарича той, през пролетта на 2015 г. Василев дори опитва да прехвърли “Фърст диджитал” с още няколко компании като БТК и оръжейния завод “Дурнаит” на подставено лице – френския гражданин Пиер Лувриер, представящ се за “европейски инвеститор” в български активи чрез дружеството LIC33. Схемата обаче не успява заради намесата на държавата, която започва активно да налага запори и възбрани върху всякакво имущество около КТБ в борсата за преразпределението на апетитните активи след краха на банката.

Европа този път не спи

Още през 2011 г. Европейската комисия започва наказателна процедура срещу България заради непрозрачното разпределение на пазара на цифрово разпръскване и през пролетта на 2015 г. печели делото срещу България в Европейския съд в Люксембург. Нарушенията са по три директиви. Това е и първата наказателна процедура с реална санкция за България след присъединяването й към Европейския съюз. България губи делото и върпеки провеждането на седми конкурс за мултиплекс, спечелен от “Булсатком”, чиято идея по-скоро изглежда е да симулира създаването на конкуренция.

В крайна сметка обаче цялата схема за изграждането на този монопол се оказва един съществен провал за групата около КТБ. Основната причина за това не е санкцията от Европа, а липсата на гарантиран пазар, от който монополът да се възползва. В началото цифровизацията бе смяната за “златна крава”, защото мултиплексите задължително трябва да излъчват определени телевизии и радиа. Само че липсва реципрочното задължение към създателите на съдържание да качат колкото се може повече канали за разпространение. Някои от тях дори започват да свалят определени незадължителни канали от мултиплексите заради високите цени за дигитално разпространение и предпочитат да се разпространяват през вече наситения пазар от кабелни и сателитни доставчици.

Този проблем коментира и самият Василев през 2013 г., когато вече проявява интерес да се “отърве” от НУРТС при наличието на достъчно съблазнителен инвеститорски интерес, както споменава самият той. Такъв обаче в този момент по-скоро липсва заради високата цена на цифровизацията и липсата на ясен канал за възвръщаемост.

На теория цифровизацията трябваше да вкара в абсолютно всеки дом в България висококачествена телевизия и радио чрез преминаването от аналогов към дигитален сигнал. Само че докато траеше цялата сага по структурирането на план за цифровизцията, а след това и за овладяването на мултиплексите, на практика пазарът на доставка на радио и тв сигнал до такава степен се разви, че обезсмисли дигитализацията. Нароиха се десетки доставчици на телевизия и радио по кабел и сателит като “Булсатком” и blizoo. Мобилните оператори също започнаха да предлагат пакетни услуги с интернет и телевизия към телефонията си. Всичко това вдигна качеството на услугата и значително свали цената й за обикновения потребител. Телевизиите имаха избор през кой оператор да пуснат съдържанието си и да избират на кого да платят за “преноса” му. Така задължението must carry* (задължен да разпространи) на мултиплексите просто нямаше как да прави пари без да има реципрочно задължения must offer all** (задължен да предложи всичко за празпространение). Така КТБ си остана с едни антени-тежести, които в крайна сметка през есента на 2014 г. и началото на 2015 г. си се върнаха обратно в изходна позиция, т.е. в БТК.